Душата ти расте във мене като цвете,

погалено от утринния дъх на майската роса.

Как искам жаждата ти аз да утоля

да те посадя на моята планета...

Зиме там е тихо и уютно,

а навън върлува леден вихрогон.

Лете бури бясно блъскат,

слънцето безмилостно припича,

изтръгващо последен стон

от душата на безименния скитник

Не спирай своето сърце на моя праг,

недей обляга се на мойто рамо,

ще се превърна в най-върлия ти враг,

но ти пак ще искаш мене само...