Отровни думи - все стрели в сърцето,

гори ме всеки поглед син

успя да се наложиш и превърна

най-летните ми дни в безцветен дим.

Вървя сама, а спомените хвърлям

като трохи, оставяйки следи

след мен случайно някой ако тръгне,

решен да ме предпази от беди.

Но само птици спомени намират,

пътеката ми тъжна опустя

дори тревата спря да никне

и онемя вековната гора.

Гората храм е - като женската душа,

с обувки там недей минава,

когато тъпчеш неродената трева,

дълбоки белези във теб остава...

=================================