Стоя със телефон в ръка,
до лактите потънах във калта,
исках да измия днес една мечта
и озовах се пак пред твоята врата.

Чувствах се ограбена!

Ти не спря от мене да крадеш
любов и вярност, всеки мъничък копнеж!
Но нека едно от мен да знаеш:
повече няма да ме омотаеш!

Как можа от мене всичко ти да вземеш,
а в замяна нищо да не ми дадеш!
Цялата ми нежност да отнемеш,
малкото любов да предадеш!

Чувствах се ограбена!

Надеждата ми в миг остана запленена,
бях измамена… отхвърлена…
ограбена от любовта,
останала със празната душа!

Чувствах се ограбена!

Така стоях със часове пред твоята врата,
исках да ми върнеш всичко,
което присвои си със измама,
исках да не съм сама!

Но не посмях да вляза,
не посмях да върна своята душа!
Реших, че трябва тихо да изляза
и да не идвам пак пред твоята врата!

Защото се чувствах ограбена!