Приятелите в нужда се познават
така било от край света
в беда до тебе те остават
опора са дори и в нета.
Вървиш по своя път и в миг
играчка ставаш на съдбата
и щом загубиш пътя с вик
ти ярко осъзнаваш самотата...
Несигурност и страх обземат те
и вярата си губиш изведнъж
но верните ръце до теб поемат те
като нечакан,но жадуван дъжд..
Приятелят с любов духа ти ще превърже
и вярата ще върне в твоето сърце
и не веднага и няма да е толкоз бърже
но с тебе ще се бори присърце!
И нека те са само двама
но с чиста, искрена душа
да можеш с тях да влезеш в храма
където Бог молитвите ни слуша...