Разтърквам очи в тъмнината...
Сега те не ми вършат работа.
Усещам те само с душата -
добре дошъл си ми в събота!
И жадна съм, и - разплискана...
Разискрят се клетките в мене.
Аз чакам твоето: \"Искам те!\",
докато пиша дълга поема...
И \"виждам\", че тихо пристъпваш,
внимателно - да не ме будиш...
Във стаята се промъкваш
и грейва поредно чудо!
А спомените се връщат със сила,
която разбърква посоките...
На малка топка се свивам -
да полетя във просторите!
И ти ме повеждаш в приказки
за змейове и юнаци напети.
Разчитам красивите символи -
без нужда от стройни сонети.
Заслушвам се в тишината,
разпръсквам люти съмнения.
Изпращам далече тъгата
и плувам във откровения.
© Павлина Петрова
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me