Ти не искаш да тъгувам!Искаш слънце в мен да свети,искаш сред дъги да плувам,да танцувам като фея с ветровете!.Искаш с топлина да те посрещами да бъда аромата на деня ти!Близък си,приятел те усещам...сякаш Бог при мене те изпрати!.Ти ме караш осъзнато да приемаистината-тъй житейски мъдра:ТОЗИ КОЙТО ТЕ ОБИЧА-НЕ ТИ ВЗЕМА,НЕ ИЗИСКВА НИЩО И НЕ СЪДИ!.Ти се радваш на една усмивкаи на дяволчетата в очите спрели...В този ред на мисли-съм щастливка...БОГАТА СЪМ,ЗАЩОТО ИМАМ ТЕБЕ!./този стих беше провокиран от един приятел,който ме укори,че последните ми стихове са потопени в тъга/Посвещавам го на него и на всички онези истински приятели,които правят понякога и невъзможното,за да накарат хората,на които държат да се усмихват отново!ПОКЛОН ПРЕД ИСТИНСКИТЕ ПРИЯТЕЛИ!!!!:)