Ветровете на времето
покриват
с прахта на забравата
спомена за теб.
Оцветяват
с цвета на тъгата
безкраиността,
която ни дели.

Времето е относително -
миг щастие,
вечност тъга.
Но любовта ми е
абсолютна -
и преди,
и сега...

Вечността
е низ от мигове,
изковаващи верига.
Свързани сме,
отвъд безкрайността.
Ще се срещнем
отново
в друго измерение...

Търси ме!...