Да знаеш, че любов ще можеш да дадеш,
но страхувайки се да не предадеш
да плаваш сам в празното море
и да чакаш да се сгушиш в нечии ръце.

Да мечтаеш само за един откраднат миг,
в който чут е вече твоят вик
и да повярваш в съдбата,
показана ти от сълзата.

Да искаш само да дадеш
дори и нищо в замяна да получиш,
да искаш миг горчива наслада,
макар да знаеш колко силно боли.

Да почувстваш вълнението в гласа,
шепнещ тихичко в нощта,
надявайки се да го чуеш ти сама
нежно идвайки за теб сега.

И отнема само мъничък момент,
един единствен поглед,
да видиш любовта в очите
и да я почувстваш в гърдите.

И сега сама не мога да си спомня
коя се предполага аз да бъда,
зная само аз, че любовта
никога не ще угасне в лъжа...