Заваля сняг! Вълшебни и бели снежинки така ярко контрастираха с мастиления цвят на нощта.Празниците наближаваха! Магията витаеше във въздуха! Беше време за чудеса! Всеки ги желаеше, всеки ги очакваше.... Всеки гледаше с надежда....И в тази нощ на очакване едни очички се взираха в мрака. Очички, изкрящи с невинността на едно дете. Седемгодишната Надежда беше написала писмо до Дядо Коледа. Тя беше най-големият дар за тежко болната си майка Любов.На Бъдни вечер Надежда беше повикана от майка си, която предусещаше последните си часове. Накара я да погледне към небето и да види всичките снежинки – снежинките, които са като децата – прекрасни, чисти, необикновени! Но само едно не им харесваше – че рано или късно те падат. Любов помоли дъщеря си Надежда да и обещае нещо преди да си отиде – да остане завинаги снежинка в полет и никога, никога да не престава да танцува вълшебния си танц. Да и обещае, че няма да се стопи и да изчезне под парещите лъчи на живота! От нея искаше да продължи напред, да се бори с трудностите, които животът ще и изпрати, да живее, да дарява хората с любов, да прави добро... това бяха последните й думи.Надежда остана сама – точно на Бъдни вечер – денят който изпълваше всички останали хора по света с надежда и мечти. Нямаше кой да види сълзите й, които се търкаляха една по една по бузите й. Самотни като самата нея. Настаниха я в дом за сираци. Там тя прекара 15 години. Първите дни бяха най-тежките в живота и – беше се затворила в една стая и не искаше никой да я вижда – не искаше да я съжаляват! Но какво по-лошо да останеш сам? Не искаше да живее, нямаше причина, която да я кара да продължи напред. Беше се затворила дълбоко в себе си, в своята мъка и тъга, и беше изгубила всякаква надежда.Всяка година децата от сиропиталището чакаха с нетърпение Коледа – един от най-светлите празници в християнството! Но какво ли означава този светъл празник за малките деца? Надали някое от тях ще ви отговори, че това е денят, в който се е родил Христос и затова ние го празнуваме. Не! За тях това е денят, в който те получават подаръци – денят, изпълнен с надежди и мечти! Денят, в който стават чудеса! Коледа е и празника, който сплотява семейството и ни показва колко е прекрасно да бъдеш обичан! Но за Надежда не беше така. Животът и бе отнел най-скъпото – майка и. Един ден тя реши да излезе от стаята, в която се бе заключила. Видя една жена, която беше дошла в дома за сираци, за да дари на децата подаръци, да ги зарадва, да види детските им усмивки, да види очичките им, изпълнени с надежда! Да им покаже, че има хора, които ги обичат! Всички я гледаха всякаш бе ангел, слязъл от небето, излъчващ светлина.... струваше им се, че все едно беше от приказките.Надежда беше седнала до едно момче в инвалидна количка. Попита го какво най-много желае от Дядо Коледа, а той с празните си натъжени очички и отвърна, че не иска нищо материално, не иска никакви подаръци. Надежда се учуди – за нея Коледа беше свързана само с подаръците и коледната елха. Тогава го попита защо с такова нетърпение всяка година чака Коледа щом не иска подаръци, а той и отвърна, че неговото желание е само едно – да бъде здраво, нормално момче, да се чувства пълноценно.... Каза и, че всеки ден мечтае, че ще се събуди и ще може да ходи – ще може да тича волно из поляните, ще може да играе с приятелите си и да разбере, че въпреки всичко живота е справедлив. Всяка Коледа се надява на чудо, защото хората казват, че по Коледа стават чудеса! Нали? В този живот само мечтите са останали безплатни. Надеждата ще продължава да живее в нас и докато човек не престава да вярва и да се надява на чудеса, дори и в най-тъжните часове в най-тъжните си дни. Надежда се разстрои от думите му и отново се затвори в стаята си. За пореден път се убеждаваше, колко несправедлив е живота.... Често разбиват сърцата ни, пренебрегват ни, срещаме неразбиране, омраза.... Но връщане няма – падаш, ставаш и продължаваш. Животът е серия от уроци, които трябва да бъдат изживени, за да бъдат разбрани. Опитът калява духа и дава сили на разума. Най-добрият начин да се подготвиш за борбата със страшния живот е да започнеш да живееш – точно тук и сега! И независимо дали човек ще бъде победил в борбата срещу суровия живот или пък победен, важното е да осъществи тази борба и да покаже, че е готов на всичко, за да се бори с неправдите по света! Винаги ще има възходи и падения.... Но колко е хубаво когато си изпаднал в беда някой да ти подаде ръка! Нашето битие е едно пътуване към неизвестното и тайнственото!След няколко дни Надежда срещна момиченце, което беше почти на нейната възраст. То седеше на един стол до прозореца. Надежда се приближи и я попита какъв подарък е получила за Коледа... но обръщайки се към нея видя, че е сляпа. Вече предполагаше какво е било и нейното желание. Момиченцето и разказа, че мечтата и е един ден да прогледне – да види изгрева на Слънцето, да види необятното небе, Луна, звезди, лицата на близките си и да види как изглеждат нейните най-верни приятели – сълзите! Разказа и колко е тежко постоянно да виждаш мрак и нито една искрица светлинка! И да не може да разграничиш деня от нощта.Сега Надежда разбра какво точно и е обяснявала майка и – подаръците, които тя е искала са нещо материално, което днес го има, а утре не! А това, което е приемала за даденост за другите е било неосъществима мечта, светъл блян, най-прекрасният сън в студената зимна нощ. Децата, около които се намираше искаха само едно – да бъдат нормални и здрави деца! Сега тя разбра, че винаги е била богата, обичана – щастливка, но го е разбрала твърде късно! А времето не чака – и живота трудно дава втори шанс. Много от нас разбират какво са имали едва когато са го загубили. Хората са казали, че богат е този, не който има много, а този, който се нуждае от малко!Надеждата отново озари очите й и сега тя беше нов човек. От този ден тя започна да преследва мечтите си, да спази дадената дума и да изпълни желанието на майка си – да успее в живота, да прави добро, да вдъхва надежда на отчаяните...Днес, вече на 30 години, седеше зад бюрото на собствения си офис и си мислеше за онова наивно момиченце, което вярваше в приказки, магии и чудеса! Все още вярваше в тях. Разликата сега беше, че не молеше Дядо Коледа да и осъществи желанията. Сама ги реализираше. Нейното чудо беше семейството и. Беше сътворила собствената си приказка!Всеки ден тя ходеше в дома за сираци, в който бе израснала и помагаше, и вдъхваше надежда на онези, които се нуждаеха от нея. Има ли хора, които наистина се нуждаят от нашата помощ? Има, имало е и винаги ще има! Душевността на човек не се вижда с просто око, човешката дума не се определя и от дрехите които носим... Богатството не е гаранция за щастие! Нима богатите не плачат? Нима? Много често парите отнемат човешкото у хората и ги карат да забравят кои са – хора като всички останали!Надежда е образ за онези, които бързо се предават, отказват да се борят с неправдите, примиряват се, затварят се в собствените си проблеми и не търсят решение! Представете си я – сама срещу суровия живот, момиче, което не се е предало пред трудностите, които живота и е изпратил, защото е била водена от едничката цел – красивите спомени от майка си, последните и думи и любовта, с която приживе я е дарявала. А любовта кара света да се върти! Чувство, което дава усещане за щастие – кара те да се чувстваш потребен, да осмислиш живота си. Когато има любов ти можеш всичко – живота е красив, обагрен, смислен – ти ставаш по-добър, по-чист, по-съвършен! Обикваш себе си и всички около теб и за миг забравяш за неправдите по света.По Коледа стават чудеса! Нека на този светъл празник бъдем хора, нека отворим сърцата си, загърбим омразата...Помагайте, правете добро, бъдете хора! По света има толкова беззащитни хора, които се нуждаят от нас, от няколко думи, които да им вдъхнат живот – окуражаващи слова, които им показват, че има хора които ги обичат, ще им помагат и ще се грижат за тях.По Коледа не си пожелавайте цялото здраве и щастие на Земята, не бъдете егоисти, а си пожелайте толкова, колкото ви е нужно, за да бъдете щастливи!Радвайте се на малките неща, защото след тях идват и големите!Бъдете хора не само по Коледа, а всеки ден и ще видите колко красив може да бъде света!Надявайте се и вярвайте до последно, защото всеки миг може да стане чудо! Просто бъдете хора!

Весела Апостолова