Груба по природа наричаше се тя,

защото казваше, че

нищо на света не смекчавало

нейната студена душа.

Ала всъщност бе добра жена.

за всичко дълбоко премълчаваше

и пред никого нищичко не споменаваше.

И цялата болка, която преживя –

не я показа дори с една човешка сълза..

За всички бе потайната,

студената жена,

а за мен онази,

която ми показа

що е нежност, топлина...

Презирах те, че ме остави сама...

Презирахте, че не ме помоли

в най-трудния момент

да ти подам ръка -

както ти бе правила до сега.

Сама бе срещу живота суров...

сама... но този път изгуби

и бе фатално...

Ти бе най-добрият човек,

когото познавах... но защо пред другите

не се показа в бляскавата си светлина...

защо...

за тебе важната бях аз

и за другите не мислеше

в онзи далечен вече час...

Не искаш да страдаш и

злата маска за пред хората си поставяш и

поредната роля заиграваш

на най-студената,

безкористна жена...

Уж аз нямаше да съм като теб...

но не успях и в твое копие

до суш превърнах се аз...

И сякаш дълбоко в мене си ти...

За всички съм потайната жена,а

за близките и семейството си

най-добрата на света.

Също като теб!

А дали и мен не ме очаква твоята съдба?

Колкото и да бе добра в

старините си ти бе сама...

Отиде си и сигурна съм че е в рая...

там,с ангелите

вечната игра е заиграла...

.......................

Но един въпрос дълбоко ме измъчва

и ще ми се да знам

с коя маска си там?

Пред Бог... и пред света?

Весела Апостолова