Груба по природа наричаше се тя, защото казваше, че нищо на света не смекчавало нейната студена душа. Ала всъщност бе добра жена. за всичко дълбоко премълчаваше и пред никого нищичко не споменаваше. И цялата болка, която преживя – не я показа дори с една човешка сълза.. За всички бе потайната, студената жена, а за мен онази, която ми показа що е нежност, топлина... Презирах те, че ме остави сама... Презирахте, че не ме помоли в най-трудния момент да ти подам ръка - както ти бе правила до сега. Сама бе срещу живота суров... сама... но този път изгуби и бе фатално... Ти бе най-добрият човек, когото познавах... но защо пред другите не се показа в бляскавата си светлина... защо... за тебе важната бях аз и за другите не мислеше в онзи далечен вече час... Не искаш да страдаш и злата маска за пред хората си поставяш и поредната роля заиграваш на най-студената, безкористна жена... Уж аз нямаше да съм като теб... но не успях и в твое копие до суш превърнах се аз... И сякаш дълбоко в мене си ти... За всички съм потайната жена,а за близките и семейството си най-добрата на света. Също като теб! А дали и мен не ме очаква твоята съдба? Колкото и да бе добра в старините си ти бе сама... Отиде си и сигурна съм че е в рая... там,с ангелите вечната игра е заиграла... ....................... Но един въпрос дълбоко ме измъчва и ще ми се да знам с коя маска си там?
Пред Бог... и пред света?
Весела Апостолова
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me