Не ми се вярва да е край 

не съм си мислила дори, 

че може тъй да свършва пътя… 

с край, от който не започва нищо, 

единствено самотна белота на цвете, 

поникнало, за да не може да повярва, 

може би, 

че може да живее в път със край… 

На края има спиране 

и връщането е измислено 

още, когато някой архитект 

е слагал щрихите с върха на молив 

и със замаха на увереност, 

че тези щрихи ще са точно път. 

Защо тогава има край? 

За да открие някой цветето? 

Ти, който си достигнал край, 

какво видя? каква бе мисълта ти? 

За края в този край или за връщане? 

Бих искала да се намери още някой, 

открил в природата на край, 

пресътворяването на едно единствено… 

на цветето, което не повярва, 

че е поникнало, за да е край… на пътя…