Жадна любов
в пресъхнало сърце.
Умиращи сини цветя
от очите на небето
посипват нежни воали
понесени от вятъра.
Магьоснико,
можеш ли да превърнеш
пясъка във вода.
Да отмиеш сълзите
от лицето ми.
И да пия от теб.
Толкова съм далечна.
Преследват ме
всички живи страхове.
Конници без коне
препускат по вените.
Изгарящи плътта.
Имаш ли силата
да ме спасиш.
Толкова си далечен.
В скъсеното време
ме виждаш през
призмата на мислите.
Изпращам дъхът си
в горящи стрели към теб.
Изгаси ги с ръцете си
мокри от последния дъжд.
Ще спасиш ли
сърцето ми от страховете.
Да отпия жива вода
от земята в краката ти.
Чувствам всички стихии
танцуващи в мен.
Магьоснико,
имаш ли силата
за спасение на душата ми...