Въздъхна просторът кафян, а луната,
привела се ниско над водната шир,
изписа прилежно копнежност узната
със своя ефирносребрист тебешир.

Отронена нова въздишка - човешка -
бележката вдишала с жадни гърди,
изникна отнейде, наметната с дрешка,
чиято изтънченост задух роди.

Въздишката нова се в друга изгуби,
мълчала копнежно из фона кафян.
Едва отзвучала, последваха други,
навяли у лунните записки свян...