Сънувах четири стени,
Две тъмни плачещи очи,
И устни пазещи мълчание,
Лице показало страдание.
Видях коси и тъмнина,
Две черни спуснати крила,
Размазан грим по бузи две,
Едно разбило се сърце...
И чух от призрачния плач,
И думите - подобно грач,
В главата ми, кънтяха още
През дългите, безсънни нощи!
Нима и тази тъмнина
Е нощ, в която си сама,
Къде е твоята усмивка?
Нали със нея, бе дошла?
Душата беше отлетяла
И след последната раздяла
Когато помня, за последно
Крилата ти - не бяха в черно,
Лицето ти, сега се мръщи,
Очите ти - и те не същи,
А беше ангел, бе красива,
Сега си демон, черно-сива!
Сънувах четири стени,
Ах, колко болка, предстой,
А ако срещна те, наяве
Ще видя! В твойте очи -
Пред мен безизразно стой
Жената на самия Дявол!