Сълзите по лицето ми се стичат.

Не искам аз да плача в този миг.

Не искам, но пък те не питат,

и стичат се от моите очи.

Стоя на прага на дома ти

като прогонен и нечакан гост.

Стоя като престъпник бледен,

нощта очакващ, за да нахлуе в твоя дом.

Опитвам се със мислите далече

във времето ни да се върна аз,

за да си спомня хубави моменти,

когато щастливи бяхме ти и аз.

Обичам те – в това не мога да излъжа.

Ще те обичам аз до сетния си час.

Сърцето ми за теб ще бие лудо...,

а твоето ще трепне ли пред моя глас?!

Ти искаш аз да се усмихвам,

когато появиш се ти пред мен.

Но как кажи да се усмихвам,

когато усмивка не даряваш ти на мен?

Ти искаш с тебе да съм мила,

да не питам, да не моля аз.

Но как кажи да не помоля,

прегръдка да ми подариш във този час?

Ако една прегръдка и целувка

при тебе имат си цена.

Кажи каква е – ще намеря сумата

и ще си платя избраната от теб цена.

Така поне ще бъда сигурна,

че всеки път, когато срещнеш мен -

ще ме прегърнеш и ще ме целунеш

за добро утро и за добър ден.

И тогава няма с болка аз да гледам

всеки път, когато ти

подаряваш таз` безценна стока

на всяка жена, която искаш да свалиш.

Ако искаш с обич да те гледам,

да те прегръщам и целувам аз.

И ти със обич ме поглеждай

прегръщай ме и ме целувай без да моля аз.

Стоя на прага на сърцето ти

като нечакан и неканен гост.

Ако искаш вътре аз да влезна

ме прегърни и целуни във този час!