Вървя сама по стръмната пътека,
обръщам се и търся твоите очи в нощта.
Вървя сама, но сякаш си до мене
и водиш ме със своята ръка.
Вървя сама, протегнала ръце към тебе.
Докосвам те и те прегръщам аз.
Целувам те със устните горещи
и искам да останеш с мен за през нощта.
Но тръгваш ти, тъй както всяка вечер,
обречен на живота си зает.
И тръгваш ти, а в мен сърцето стене,
че няма да заспя до теб.
Вървя сама в нощта самотна.
Вървя сама, но сякаш си до мен.
Прегръщаш ме със тъмнината нощна.
Целуваш ме със спомена за утрешния ден.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me