Вървя сама по стръмната пътека,

обръщам се и търся твоите очи в нощта.

Вървя сама, но сякаш си до мене

и водиш ме със своята ръка.

Вървя сама, протегнала ръце към тебе.

Докосвам те и те прегръщам аз.

Целувам те със устните горещи

и искам да останеш с мен за през нощта.

Но тръгваш ти, тъй както всяка вечер,

обречен на живота си зает.

И тръгваш ти, а в мен сърцето стене,

че няма да заспя до теб.

Вървя сама в нощта самотна.

Вървя сама, но сякаш си до мен.

Прегръщаш ме със тъмнината нощна.

Целуваш ме със спомена за утрешния ден.