Почиствам праха от забравени спомени.
Литва в миг листопаден парфюм.
Разнежва телата ни голи...
Не - душите ни живеят в ритъм един...
Оставих прозореца на моите чувства -
отворен за твоите лъжи...
Къде отлитна чайка бяла -
изгубиха се мойте мечти...
Душата ми е стъклена витрина.
Оглеждаш се виновно в нея ти.
Видение или мечтание събуждаш,
някъде в ранните зори?
Душата ми отново литва вечер,
из лабиринти в други светове...
Дали се лута тя или пътека търси -
към съвършенство през тайнствени врати?
Съдбовните въпроси си задава:
Коя съм аз?
А кой си ти?
15.08.2008г
Галина Москова