Светът се преобръща щастливо,
и не питам, не питам, защо?
Просто с дъх те изпивам,
моя, закъсняла любов...
Търся те нощем във нищото -
галактическа, моя звезда...
Чувствата ми отново са блянове...
Не си отивай! Остани! Остани сега!
Да погледам твоите устни...
Да докосна с дихание коси...
И сълзите да слея със моите...
Душата стене - гори!
Писмата ти чета и препрочитам...
Немея, немея сама...
Оставам без думи...
И болка пари снагата ми...
Това ли съм аз?
Коя съм всъщност - не зная?
Поличба или мечтание -
сбъдница на твоите мечти?
А моите дали са птици?
Защо ли питам?
Може да боли?
15.08.2008г.
Галина Москова