Боли, боли

но сърцето мълчи.

Далеч от мен

седиш ти усамотен

и не спира дъжда да вали,

с него не спират и моите сълзи.

Как разби моето сърце

не видя ли обичта в моето лице?

Протегна ръцете си към мен

и преобърна всеки мой ден.

Като ураган влетя в моя живот

и ме погреба в своя гроб!

Явно за теб любовта е била много кратка

като в морето малка капка...

И с теб и без теб ще оцелея

независимо отсега нататък как ще живея.

Ще намеря начин и ще преборя всички мои страхове

ще се опитам и ще ги изтръгна от моето сърце!

Ти ги в него напласти

и почти ме унищожи,

но красавецо, аз ти обърнах гръб

и поех по своя път!