Когато тръгна си от този свят,
по него аз ще пръсна любовта си,
да ти напомням колко бях богат,
че имах те до себе си, в съня си!

Сутрин късчета роса ще те целуват,
с мойте устни от отвъдното студени,
а вятърът ще те погалва и докосва,
шепнещ малки спомени за мене.

Вечер от луната ще те гледам,
крещейки силно колко те обичам
и всичките звезди край мене,
ще плачат тъжни и умислени.

Във черквата във пламъка на свещи,
притихнал пак за тебе ще танцувам,
дните ни ще ти припомня грешни,
преди завинаги със теб да се сбогувам.

И само ако видя, че наистина обичаш,
след мен човек, заслужил любовта ти,
ще съм спокоен и завинаги ще пратя
душата си в отвъдното със любовта си!