През нощни, 

объркани стволове
от струйки протекла,
застинала страст, 

в кристали
от режещи ръбове мрак
на синьо наситено.
Облечи ме, 

аз съм твоята риза,
неприлично измачкана,
неподготвена още за среща,
но затоплена... 

и потребно прегърнала 

двата ръкава...
Облечи ме, не допускай
по мен да се влее 
мъглата от студ, 
прекалено е бърза,
когато съм плакала в теб...

Прескачането на сърце,
събуждащо. 
Откриване в средата,
без да разкъсваш краища.
Криле, 
погалени от вятър,
без страх от повече.
Разменяне 
на цветовете в бяло.
Драскулки 
върху камъчета.
Игра на дама
в тебеширени
отвори от асфалт.
Изникнал дъжд
от корени трева.
Отворено
за слънце цвете.
Синевата 
в моден цвят.

Огърлица от лято,
вода на плитки
и прах 
от счупените спомени.
Ден в размисъл,
след нощ без думи,
отричала запитване
за отрезнели струни.
Прекъсване, поради край.
Пътеките се правят
винаги от някъде
и някой е преминал пръв.
Останалото... 
са просто стъпки.
Неправилно се очертават
от разминаване по тях.

Хаос в понятия.

Махало от старо

в часовник,

забравен...

Изправени отговори,

различни съмнения,

критични украси,

разбъркани страсти,

преляло умение,

открити уроци

по влизане.

Прехвърлена топка

през път

без ограда

в градина

от правилни кубове.

Когато почива тревата

измисля разхвърляно

своя цъфтеж.

А аз?... 

Която и да съм

в момента,

все съм малко аз

и малко непозната.

От приливите 

се приближава и луната,

по отливите се гадае

двоен сън...

Не е утайка пясъка,

постеля е...

морето си прибира в нея

от надеждата...

пропива в порите

и се задържа

като сянка в полунощ

при новолуние...

Прескачане на гласове

които се преселват

в дом между стени

от три квадрата.

При ъглите е светлото

от близост...

В средата има точки

за начало на прозорец...