uFeel.me
"Апокрифна разходка\"
Автор: inamay,  16 август 2008 г. в 10:24 ч.
прочити: 244

През нощни,
объркани стволове
от струйки протекла,
застинала страст,
в кристали
от режещи ръбове мрак
на синьо наситено.
Облечи ме,
аз съм твоята риза,
неприлично измачкана,
неподготвена още за среща,
но затоплена...
и потребно прегърнала 
двата ръкава...
Облечи ме, не допускай
по мен да се влее
мъглата от студ,
прекалено е бърза,
когато съм плакала в теб...
Прескачането на сърце,
събуждащо
.
Откриване в средата,
без да разкъсваш краища.
Криле,
погалени от вятър,
без страх от повече.
Разменяне
на цветовете в бяло.
Драскулки
върху камъчета.
Игра на дама
в тебеширени
отвори от асфалт.
Изникнал дъжд
от корени трева.
Отворено
за слънце цвете.
Синевата
в моден цвят.
Огърлица от лято,
вода на плитки
и прах
от счупените спомени.
Ден в размисъл,
след нощ без думи,
отричала запитване
за отрезнели струни.
Прекъсване, поради край.
Пътеките се правят
винаги от някъде
и някой е преминал пръв.
Останалото...
са просто стъпки.
Неправилно се очертават
от разминаване по тях.
Хаос в понятия.
Махало от старо
в часовник,
забравен...
Изправени отговори,
различни съмнения,
критични украси,
разбъркани страсти,
преляло умение,
открити уроци
по влизане.
Прехвърлена топка
през път
без ограда
в градина
от правилни кубове.
Когато почива тревата
измисля разхвърляно
своя цъфтеж.
А аз?... 
Която и да съм
в момента,
все съм малко аз
и малко непозната.
От приливите 
се приближава и луната,
по отливите се гадае
двоен сън...
Не е утайка пясъка,
постеля е...
морето си прибира в нея
от надеждата...
пропива в порите
и се задържа
като сянка в полунощ
при новолуние...
Прескачане на гласове
които се преселват
в дом между стени
от три квадрата.
При ъглите е светлото
от близост...
В средата има точки
за начало на прозорец...

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me