Днес сънувах пак една мечта -

ти беше с мен в нощта,

брояхме ярките звезди,

после ти цял букет от тях ми подари.

Днес живея с мисълта за този блян -

дъхът ми спира, ала знам…

букетът звезден на друга си дарил,

и лежейки в нейните прегръдки се е изгрева родил.

Сама вовеки ще стоя и този стих ще си редя -

стих за неосъществената мечта,

за несподелената любов,

която погребва душата в най-дълбокия ров.