Днес сънувах пак една мечта -
ти беше с мен в нощта,
брояхме ярките звезди,
после ти цял букет от тях ми подари.
Днес живея с мисълта за този блян -
дъхът ми спира, ала знам…
букетът звезден на друга си дарил,
и лежейки в нейните прегръдки се е изгрева родил.
Сама вовеки ще стоя и този стих ще си редя -
стих за неосъществената мечта,
за несподелената любов,
която погребва душата в най-дълбокия ров.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me