Пристигна една сутрин, без да се обади,

приседна и попита: "Ще направиш ли кафе?

Седни на канапето!" - в/ъв/ дома ми ме покани,

"Защото трябва нещо с теб да споделя.

За мен/е/ винаги била си като пример,

споделяли сме хиляди неща,

единствена не ме упрекваше за нищо

и за това си най- добрата ми приятелка в света.

Ти още ли тъжиш за него?" -

прекъсна монолога си внезапно тя,

"Недей! Това е вече минало!" -

тогава с болка махнах с/ъс/ ръка.

"Той дълго все за тебе ми говори,

за него, казва, ти перфектна си била,

как исках да ви видя заедно отново,

не вярвх, че такава двойка ще се раздели заради гордостта.

То... малко ми е неудобно да ти кажа

за повода с/ъс/ който съм дошла,

но все пак исках първа да научиш:

той снощи ми предложи да стана негова жена.

Бонбони съм донесла, да почерпя.

Приех... Определихме датата дори...

Харесвам го... А той така изстрада...

Не исках да го чуеш другаде, че може да те заболи."

Погледна ме с усмивка в/ъв/ очите право

и продължи: "Реших да споделя с/ъс/ теб/е/ още сутринта,

ти най-добре разбираш, не завиждаш

и за това ще си останеш най-добрата ми приятелка в света!"