Ще те изричам пак и пак, и пак...
додето мракът ме настигне.
(или пък светлината, в този свят
невидима за нас, щом тихо смигне.)
Дори ще те крещя, и пак, и пак, и още...
додето глас не ми остане,
във този свят, разкъсван пошло,
когато Тихата на мен пристане.
И Там ще те шептя, неспирно,
за другите от този свят безумен...
дано надеждата във теб, Любов, открият
и нямо ти се преклонят, без думи...