Птица без криле,
тяло без душа,
човек без сърце,
свят без природа и хора!
Всичко наоколо е един хаос,
лош кошмар в студена нощ!
И някак нереално изглежда,
а всъщност е самата истина...
И щеще ми се да бях аз кукла,
за да не чувствам болката,
която сърцето отрича да усеща,
отрича да повярва,че я има...
Бавни стъпки правя,
но земята веч не е земя
- сега е като яма,
от която изход няма...
И с всяка моя крачка
затъвам надълбоко...
надолу... и надолу...
Изход търся, а изобщо няма!
Бягам, макар и никой да не ме гони!
Крещя и викам, ала никой не ме чува!
Показвам, ала никой нищо не вижда!
Глухи, сляпи, забързани
са всички млади!
Живеят динамично...
а спомени не остават...
Спомени няма!
И мислят, че времето тях ще чака
и че вечно ще живеят!
Ала истината е друга...
и много боли!
Живота минава и
втори шанс не дава!
Живот не струва нищо
и нищо не струва колкото
един живот!!!
Това добре запомнете...
Грешките поправете...
И смело напред продължете...
Защото в крайна сметка
това е животът, нали?
...................
Весела Апостолова
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me