Птица без криле,

тяло без душа,

човек без сърце,

свят без природа и хора!

Всичко наоколо е един хаос,

лош кошмар в студена нощ!

И някак нереално изглежда,

а всъщност е самата истина...

И щеще ми се да бях аз кукла,

за да не чувствам болката,

която сърцето отрича да усеща,

отрича да повярва,че я има...

Бавни стъпки правя,

но земята веч не е земя

- сега е като яма,

от която изход няма...

И с всяка моя крачка

затъвам надълбоко...

надолу... и надолу...

Изход търся, а изобщо няма!

Бягам, макар и никой да не ме гони!

Крещя и викам, ала никой не ме чува!

Показвам, ала никой нищо не вижда!

Глухи, сляпи, забързани

са всички млади!

Живеят динамично...

а спомени не остават...

Спомени няма!

И мислят, че времето тях ще чака

и че вечно ще живеят!

Ала истината е друга...

и много боли!

Живота минава и

втори шанс не дава!

Живот не струва нищо

и нищо не струва колкото

един живот!!!

Това добре запомнете...

Грешките поправете...

И смело напред продължете...

Защото в крайна сметка

това е животът, нали?

...................

Весела Апостолова