Всеки човек поне веднъж в живота си е изпитал любов, обичал е и е бил обичан. Любов може да се изпитва към приятел, към сродна душа, към роднина, към всичко ценно. Всички се нуждаем от любовта и обичта на любимите си хора. Когато се чувстваме самотни, тъжни, съсипани и болката ни е безкрайна, тогава имаме най - голяма нужда от човек до себе си, който да ни обича и подкрепи. В тези случаи единственото спасение е любовта. Истинската любов оставя един огромен  отпечатък в живота на човека. В повечето случаи тя идва като буря и връхлита всекиго като го оставя без дъх. Най - често  любовта кара хората да бъдат много щастливи и да гледат от друга страна на живота. Виждат щастието, усмивките, радостите, слънцето, звездите и сърцата им се изпълват с топлина и обич! Истинската причина, за да ни се иска  да живеем е любовта. Чакаме я с трепет, а дойде ли, не искаме да си отива. Романтиците биха казали, че любовта е красива птица, кацнала на нечие рамо и като че ли в клетка, не иска да отлети!

 Други биха нарекли любовта и обичта абсолютно обикновени неща и част от ежедневието. Но със сигурност никой не би отрекъл, че всеки има нужда да обича и най - вече да бъде обичан! Понякога това велико чувство - любовта - е несподелено. В тези случаи болката е неописуема! Всеки заслужава да бъде обичан, да бъде обграден с внимание, с грижи, а когато това не се получава, значи обичта, любовта или привързаността не са достатъчни! Нужни са - постоянство, настоятелност и най - вече честност и откровеност. Всичко зависи от ценностите на човека и от неговия начин на мислене. Надали чрез предателство, лъжа или измама може да се заслужи любов. Така че, преди всичко трябва да бъдем добри и искрени, за да спечелим уважението на хората. Любовта не се получава, не се спечелва и не се отнема, тя може да бъде само заслужена!

  Ако всички заслужаваха любовта, нямаше да има войни, жертви, омраза презрение... Мирът щеше да бъде навсякъде, хората нямаше да бъдат нещастни и тъжни, а щастливи и много по - добри! Любовта може да излекува, да победи всяко зло, защото доброто винаги побеждава, винаги я има малката светлинка в тунела, красивата надежда сред отчаянието и дори накрая на света, човек би имал нуждата от любов. Затова, хубаво е все по-често да чуваме така нужните ни думи: "Обичам те!".