Детето вижда друг човек.
Отначало то няма съзнание за собственото „Аз” и постепенно се учи да се „разпознава”.

Зрелият човек вижда себе си.
Действителността е безпощадна с пълна сила.
Често го подканя:
„Огледалце, огледалце, я кажи...”
...
Само дето огледалото мълчи.
Не е вълшебно то и не прикрива
всяка бръчка немилостива...

Остарелият вижда каквото поиска...
Както се казва - събрал опит и мъдрост, може да погледне и „зад” огледалото...

Изкривеното огледало (и в пряк, и в преносен смисъл) винаги ни подсказва за нашите недостатъци...

Може би наистина най-трудно е да проумеем какво ни показва огледалото... Или трябва да го игнорираме и да се вгледаме в себе си...    

                                                 © Павлина Петрова