Детето вижда друг човек.
Отначало то няма съзнание за собственото „Аз” и постепенно се учи да се „разпознава”.
Зрелият човек вижда себе си.
Действителността е безпощадна с пълна сила.
Често го подканя:
„Огледалце, огледалце, я кажи...”
...
Само дето огледалото мълчи.
Не е вълшебно то и не прикрива
всяка бръчка немилостива...
Остарелият вижда каквото поиска...
Както се казва - събрал опит и мъдрост, може да погледне и „зад” огледалото...
Изкривеното огледало (и в пряк, и в преносен смисъл) винаги ни подсказва за нашите недостатъци...
Може би наистина най-трудно е да проумеем какво ни показва огледалото... Или трябва да го игнорираме и да се вгледаме в себе си...
© Павлина Петрова
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me