Исках да пипна водата,

а след това да се слея

с още други води...

Исках в нов свят да живея

и да се усмихвам, а не да капят сълзи...

Исках моето „Аз” да владея -

да се радвам и в съня си дори...

Исках да знам, че аз съм онази,

която може да прави всичко сама

и че точно аз съм тази,

която твори усмивки дори от калта!!!

Но грешно огъня докоснах -

стори ми се по-красив,

но магията не бе добра...

Не исках вече да съм друга -

за мене всичко бе съдба,

да се променям нямах нужда -

приех и болката и любовта -

и знаех само - не исках да съм чужда,

нито ничия останка в пепелта...

и вместо радостна бях тъжна,