... глухи въздишки...

и безкрайни мисли за теб...

сума ти съжаления и сума ти извинения...

все изричани от теб...

аз и ти гонихме лъжливи мечти

като деца копнеещи за игри...

Помисли само какво ми причини

през тези години... знаеш ли?

не... не знаеш...

Студ мe обгърна

и с тази студена красота

ти ме остави там -

на последната ни среща,

да, като си тръгна - навел глава...

Превърна ме в безчувствена жена,

от чиито очи не пада и капка сълза...

Остави ми само тази пуста красота...

Сега последните ти писма

вече тлеят в пепелта,

а любовта ти изгоря в огъня

който ти запали, просто ей-така...

И така си минаха годините

ти - оставил вечни белези,

продължи с писмата си измамни,

с лъскавите си думи...

Нощ и ден, със зъби и нокти

ти се бори за мен заради егото си

в името да го задоволиш...

И? Спечели ли ме?

Да ти кажа ли? НЕ!