... глухи въздишки...
и безкрайни мисли за теб...
сума ти съжаления и сума ти извинения...
все изричани от теб...
аз и ти гонихме лъжливи мечти
като деца копнеещи за игри...
Помисли само какво ми причини
през тези години... знаеш ли?
не... не знаеш...
Студ мe обгърна
и с тази студена красота
ти ме остави там -
на последната ни среща,
да, като си тръгна - навел глава...
Превърна ме в безчувствена жена,
от чиито очи не пада и капка сълза...
Остави ми само тази пуста красота...
Сега последните ти писма
вече тлеят в пепелта,
а любовта ти изгоря в огъня
който ти запали, просто ей-така...
И така си минаха годините
ти - оставил вечни белези,
продължи с писмата си измамни,
с лъскавите си думи...
Нощ и ден, със зъби и нокти
ти се бори за мен заради егото си
в името да го задоволиш...
И? Спечели ли ме?
Да ти кажа ли? НЕ!
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me