Надписвам етикети във очите си
всяка дума казана от теб е там.
Да ми пази светло или да люти..
А просто пак ми причернява.
Леглото ми, без въздух се стеснява.
Чувам ясно как душата ми се задушава.
И мразя тези етикети!
Моите очи не са витрина
ала закачени са на нея моите кошмари.
В тях последната ти дума още пари.
Дишаш тежко, вътре във съзнанието ми.
Тази вечер ще се давя във въображение.
И ще чувам твои думи, но от теб не казани.
Само шепот от прозрачно измерение.
Ще ти слагам грешни етикети.
И цените ще са тежко бреме.
Всяка вечер е така - откакто те обичам.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me