Надписвам етикети във очите си

всяка дума казана от теб е там.

Да ми пази светло или да люти..

А просто пак ми причернява.

Леглото ми, без въздух се стеснява.

Чувам ясно как душата ми се задушава.

И мразя тези етикети!

Моите очи не са витрина

ала закачени са на нея моите кошмари.

В тях последната ти дума още пари.

Дишаш тежко, вътре във съзнанието ми.

Тази вечер ще се давя във въображение.

И ще чувам твои думи, но от теб не казани.

Само шепот от прозрачно измерение.

Ще ти слагам грешни етикети.

И цените ще са тежко бреме.

Всяка вечер е така - откакто те обичам.