/ всяка прилика с лица и събития е случайна /

Жената винаги ще търси принца,

заради нея, който векове ще прекоси,

за да доказва обичта си

с букет събран от падащи звезди.

Жената винаги ще е в очакване на силния,

героя, който с/ъс/ присъствие и бурятя дори ще укроти

и за закрилата на слабостта й

посоката на слънчевия път ще промени.

Жената винаги ще иска той да е различния:

с изпепеляващ поглед, с омагьосващ глас,

когато тихо с обич заговори

да спре на времето препускащия час.

Жената винаги ще търси дивото,

непокоримо, неизвестно за да я поглъща и гори,

каквото и да има пак ще мисли,

че нещо я измъчва, липсва и боли.

Жената винаги, ще се разкъсва вътрешно докато е жива,

дори да може идеалния си мъж да покори,

то тя да е щастлива месец, два, година,

и ще започне пак да се оглежда на страни!