Колко е тъжно само това, че те обичам, обичаш ме и ти, но във живота не става така, както редим ние нишите мечти. Съдбата събра ни, май на шега, да провери силни ли сме, но мн болка има в тази игра. Спиране няма! Раздяла-никога! Не! Съдбата попита, не веднъж, не два: "Да спра ли! Или всичко да продължи?" А двамата с теб, сълза по сълза пишем "Не спирай! Дори да боли!" И ще продължаваме с теб облаги от играта да крадем. Ще лъжем! Ще мамим! Щем, не щем... Но да се обичаме никога няма да спрем.