Чудя се това ли ме очаква,
това ли е животът ми сега?!
Влюбена или пък не,
истинска с един, а с други – не!
Какво съм аз?!
Човек или създание от ада?!
Защо съм тук –
да наранявам или пък да страдам?!
Обичам, а не се спасявам,
обичам, но сама оставам!
Оставих се да бъда лъгана,
оставих се да ме подмамят,
че любовта била красива, хубава,
ала разбрах, че страшно наранява!
Дори да съм човек
останах без душа и без сърце!
Тогава човек ли съм или не?!
Създание от ада съм сега,
защото стъпках любовта,
защото нараних една душа!
А тя ме гледа – влюбена, добра
и все се чудя “Аз ли причиних това”?!
Аз ли ти показах любовта,
а после на парченца счупих твоята душа?!
Нека днес да съм създание от ада,
за да може душата му да бъде цяла,
да не се разпада на парченца,
да не казва после, че от мен са!
Искам утре като се събуди
сам на себе си да се учуди,
да си каже: “Жив съм,
няма го в душата онзи трън”!
Искам, но дали ще стане,
дали наистина съм аз такова зло създание,
или просто себе си съм наранила,
а сега не мога пак да съм щастлива!
Не мога, защото за двама
място в сърцето ми няма!
Нараних веднъж душата без пощада
и не искам повече да страда!