Денят няма лице и изчезва.
Нощ ли е или е светло, кажи?
Ти си всяка моя утрешна стъпка,
но няма те днес и това ми тежи.
В мен боли отминала ласка,
парчета от спомен сглобявам в мечти.
Вън вали в някаква тъжна окраска,
а дъждът ще отмие всички следи.
Самотата пирува с това многозначие,
няма смисъл къде съм, а ти?
Всяка среща със други не значи ли,
че дори да сме с тях, пак сме сами?
Изтрити следи дали ще поема?
Ще търсиш ли ти облачни дни?
Дали в своето сиво безгрижие,
някой ден ще попиташ "Къде беше ти?"
Открадни ме далеко със тебе,
окови ме с трептящи ръце,
заведи ме отново в твоето щастие,
за да срещна там своето сърце.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me