Денят няма лице и изчезва.

Нощ ли е или е светло, кажи?

Ти си всяка моя утрешна стъпка,

но няма те днес и това ми тежи.

В мен боли отминала ласка,

парчета от спомен сглобявам в мечти.

Вън вали в някаква тъжна окраска,

а дъждът ще отмие всички следи.

Самотата пирува с това многозначие,

няма смисъл къде съм, а ти?

Всяка среща със други не значи ли,

че дори да сме с тях, пак сме сами?

Изтрити следи дали ще поема?

Ще търсиш ли ти облачни дни?

Дали в своето сиво безгрижие,

някой ден ще попиташ "Къде беше ти?"

Открадни ме далеко със тебе,

окови ме с трептящи ръце,

заведи ме отново в твоето щастие,

за да срещна там своето сърце.