Аз бил съм тук- някога отдавна,

Когато Слънцето залязваше за сетен път

В сенките тъй мили на нашето недавно

И дирех аз отчаян на спасението кът.

Аз бил съм тук - невярващ и забравен,

От пътя дълъг носещ мрачната умора

И болката в сърцето - от всички изоставен,

Аз не търсех вече нито радост, ни опора.

Аз бил съм тук - и отново се завръщам...

Завръщам се при теб, мое безвъзвратно,

Когато тихо дните свои в ад превръщам,

Аз към тебе тичам и силно те прегръщам-

Моя болка, мой живот, мое скъпо непознато...

Това ще бъде мойто вечно лято,

Поръсено с кристално нежните сълзи

На безмълвно отминаващите дни.