изучаваме с устни Отвесното.
Теглим риска да бъдем добри.
Даже порите страх са пресметнати.
Заземени са двете вини,

че си тръгваме с празни предсърдия,
а пристигаме с жадна ръка.
Споделените койки са дървени.
Островърх е денят. Затова

всяка стъпка е бавно умиране.
Между стъпките шумва живот...
щом увиснем - по план избродирани
на вселенското зведно пано.