Завити... в черно-бели истини... Не ме докосвай - ничия не съм. Душата си изгубих по вълните на нелюбима обич и усмивки скрити... И неживяла себе си, аз днеска просто съществувам... Убита... Жива... Ще си повярвам, че живея и пак ще бъда цяла аз - отвътре... Докато пак не дойдеш да ме стъпчеш... Тогава вече просто ще мълчим, завити в черно-бели истини. А ти ще бъдеш брат на Нищото и майка на солените Сълзи... И няма &bdquo;Днес&quot; да има... или &bdquo;Утре&quot;...