О, пролет - Божия промисъл ли си,
спускаш се дълбоко във душите ни!
Блеснал бисер си подхранван от сълзи,
свят прегърнал музика, мечти!
Пламнала любов - безсмъртна,
като истински поет - усърдна!
Будещ, пеещ славей си в съня
и на мелницата вятърна крила!
И с Цицероновско красноречие
с най-небесни слова наречена!
Винаги желана като Рай
и съдба, обрат на Ада знай!
Флирт на Боговете!
И звук от Ангелите!
От години детски песенно звуча
о, бриз, настигай ме с Божия искра!
И с херувим крилат на вдъхновение,
на прага на щастието уверена
и влюбена във Пролетта,
да знаете - това бях, съм, ще бъда - аз!