Съдбата - и тя сякаш е сляпа понякога.
Пресича пътеща, а не слива пътеки...
От живота ни прави дълго, напразно очакване -
тъй със своя знак ни белязва навеки...
Съдбата пак пресича нашите пътища.
Не ме пита дали съм готова
твоя поглед да срещна отново.
Да докосна за поздрав ръката ти
без онази болка позната -
че те губя
(както винаги -
преди още
да съм те имала...)