Наздравица белязала съдбата,
С пиянството не бих се и родил,
Животът - беше чашата в ръката,
Животът който бях почти изпил!
Днес мислите се блъскат в алкохола
Като вълни, в неравен морски бряг,
Каютата - преместена във хола,
Бутилката - компаса на моряк!
Блестеше виното на светлината,
И пламъка, припукващ от свещта
Сканираше на дъното в тъмата
Лицето на любимата жена!
А инак, как да гледам днеска трезво -
Когато съм пиян - не ме боли
И чувствата, и спомените чезнат,
Макар главата ми, да се върти!
Защо съдбата вдигаше наздравица,
Тост който днес, годините отчита,
И после, като някаква светкавица
Годините невидимо... отлитат?
Защо дори и сладкото горчи,
Каква подправка сложихме на дъното
на чашата, стоеше сякъш ти
и нежно ме целуваше във тъмното?
О, спомени! Пуснете ме в море,
Пиян вълните днес ще преживея,
А виното - дори да изтече,
Любов ще пия, за да отцелея!
посветено на нея!