Наздравица белязала съдбата,

С пиянството не бих се и родил,

Животът - беше чашата в ръката,

Животът който бях почти изпил!



Днес мислите се блъскат в алкохола

Като вълни, в неравен морски бряг,

Каютата - преместена във хола,

Бутилката - компаса на моряк!



Блестеше виното на светлината,

И пламъка, припукващ от свещта

Сканираше на дъното в тъмата

Лицето на любимата жена!



А инак, как да гледам днеска трезво -

Когато съм пиян - не ме боли

И чувствата, и спомените чезнат,

Макар главата ми, да се върти!



Защо съдбата вдигаше наздравица,

Тост който днес, годините отчита,

И после, като някаква светкавица

Годините невидимо... отлитат?



Защо дори и сладкото горчи,

Каква подправка сложихме на дъното

на чашата, стоеше сякъш ти

и нежно ме целуваше във тъмното?



О, спомени! Пуснете ме в море,

Пиян вълните днес ще преживея,

А виното - дори да изтече,

Любов ще пия, за да отцелея!


посветено на нея!