Сети ли умората в очите,

а болката - частици черни,

мокрия блясък от сълзите

отворили в душата бездни?

Трасето е неравно, друса,

насипано е с остри камъни.

От първа спирка автобуса

пътува и превозва спомени.

Ъгловато е лицето, строго,

(това с усмивката бе маска)

усилие не ми коства много -

владея го, външна окраска.

А погледа ти, не достигна,

намигаш, но смисъл няма...

Ето я спирката, пристигна.

Етюдът свърши, без драма.

20.08.2008г

(цикъл "Черно перо")