Повярвах, че раната е заздравяла,
щом престана най-после да ме боли.
Пред мене хулеха твоето име,
а аз не трепвах дори.
Понякога даже ми ставаше страшно
от толкова много безчувственост.
Понякога даже поисквах да плача,
но очите оставаха сухи.
Изтръгнах стрелата от раната.
Бях упорита -
излекувах кървящия белег!
Но какво ме пробожда?
Навярно
върхът се е счупил
и е останал вътре, в мене...
1994г.