Живота ми на нищо не прилича,
само болка от отминали дни.
Душата ми с тъга се облича,
окървавена от несбъднати мечти.

А някога така обичах да се смея,
имаше защо да се радвам и живея.
Сега не знам даже какво да правя,
към щастието път как да си проправя!?

Изгубена съм в миналото и всичките надежди,
завладяват ме стари рани и минали копнежи,
които помогнаха ми да стигна до тук.
Преди всичко бе красиво, а сега света е друг.

Няма ден, в който да не пролея една сълза.
Няма ден, в който да не проклинам моята съдба.
Това ли е живота? Така ли трябва да се живее?
Само болка... а душата ми за щастие копнее!!!