Да бях протегнала ръка да те докосна.

Макар далечна, непонятна и без име,

Макар и със безброй, безброй въпроси,

Аз можех смело по света да тръгна,

Устремена в своя светъл порив,

Аз можех свойта обич да разпръсна,

На слънчев лъч дори да се престоря,

Аз можех със усмивката си мрака да засенча,

В очите си да събера морета с океани,

Под всеки малък камък да погледна,

Аз знам, че можех... Разпиляни

мислите ми днес във себе си се блъскат

и сякаш близко бе и сякаш просто...

Любов, аз знам, че можех да те имам,

Да бях протегнала ръка да те докосна...