Всяко нещо си отива -
само спомена остава да тлее...
Дори сълзата капеща горчива
слънцето с лъч не може да сгрее.
Изпитите очи посивели,
търсещи утеха в нощта
винаги ще са така увели
зениците си към прахта.
Устните - топли и червени
не целуват както преди.
Сега те са толкова студени,
а това ужасно боли.
Тялото мечтае за песните стари,
на които танцувахме аз и ти.
Как от сладката музика на двете китари
сърцето радостно започва да тупти.
Споменът в душата ми ще остане -
ти винаги ще имаш място там.
Кръвта вода не ще да стане
затова този стих на теб ще дам!
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2025 uFeel.me