Душата ми плаче за изповед.
В кой храм да се изповядам?
Кой бог да призная за истински -
приятелство, любов, вярност?
Смутена, душата ми лута се
и търси си изповедалня.
Къде ли? Та всичко заето е,
навсякъде има по някой.
Душата ми търси пристанище...
Душата ми, скитница съща,
след много нелеки терзания
отново при теб се завръща.
Смирена пред теб коленичи,
че ти си ми изповедалня.
Пред тебе с тихи ридания
душата ми се изповядва.
При тебе търси щастие,
тебе моли за милост.
Бъди ми и храм, и пристанище,
завинаги всичко бъди ми!