Не питайте, приятели, защо тъй често плача,
защо пред светлината аз предпочитам здрача.
Не искам да се видят сълзите в очите ми,
не искам да ме питат злорадо-неприкрито...
Понякога си мисля - сълза съм аз самата,
отронена от някоя вселена непозната,
преминала през времена, пространства, разстояния,
събрала в себе си скръбта и вечното страдание.
Понякога си мисля - Бог ме е изплакал
и ме е запокитил в бездната на мрака -
болките човешки смирено да погълна
и - пречистена и свята - при Него да се върна.