Минавам през сезоните на времето.
Не спирам. Дълъг път ме чака.
Остана зад гърба ми пролетта,
потъвам днес на лятото във злака.
Градината ми пълна е със плод -
до днес опазих пролетните пъпки,
но тъй е крехък техният живот,
а идва есен с неуморни стъпки.
Не искам да се срещна с есента!
Обичам лятото, макар и трудно,
че има в него бури и цветя,
хлад и огън, сила и безумство...
Не бързам да събирам тежък плод,
искам да го гледам като зрее.
И шепна все желание едно -
о, нека есента позакъснее!