Като два влака с тебе се движихме
все по различни коловози.
И се гонехме, а не се застигахме -
може би графикът не беше точен.
Аз ли избързвах или ти закъсняваше?
Или пък стрелочникът, обхванат от скука,
грешни сигнали на тебе подаваше,
мене пък пращаше в линия глуха.
Трудно пътуване...
И все пак успяхме!
Сляха се релсите (почти на финала).
...
Пуст е перонът.
Празна - чакалнята.
Туй ли е,
туй ли е нашата гара?!