Понякога изгаря ти сърцето.

Понякога душата става пепел.

Понякога се палиш и гориш.

Понякога започваш и да светиш.

И виждаш светъл път, и все вървиш.

Понякога се спъваш, падаш, плачеш.

А после ставаш и отново все вървиш.

И виждаш светлина да те огрява,

избликнала от нечие сърце.

Ръка подадена... целувка свята...

горещи устни... и отново ти гориш.

Такъв е кръговрата на живота.

Такава - орисията СЪДБА.

Щом влезеш в огън, почваш да се палиш.

Щом срещнеш болка, плачеш и мълчиш.